СЛЕДОБЕДНО КАФЕ

web | Поезия

Във моя дом, във тая бойница зъбчата,
остана ли, забравям, че живея, че обичам.
Приятелят ми се измъкна по кината,
за да целува там доброто си момиче.

Излезе майка ми - навярно да погледа
животът как тече и как край нея отминава.
От нощна смяна се е върнал пак съседа -
ще спи до вечерта, съвсем ще ме забрави.

Потъна в паметта ми, в тая скъсана обувка
започнатия стих - добре е там на сянка.
А котката върху черешата писука -
върти опашката си и с връбчето се занася.

Не е пристигнала жена ми и не зная
къде се бави и какво я спира да се върне.
Дори прозореца двукрил на мойта стая
очите си към улицата е обърнал.

Ще трябва сам градината да прекопавам
и сам вода да мъкна към изпръхналата суша.
А как бих искал с някого да разговарям,
кафе да му варя и в болките му да се вслушвам.

© Борис Христов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2004
Борис Христов. Поезия. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Борис Христов. Вечерен тромпет. София, 1977.