|
Настройки:
Разшири
Стесни
|
Уголеми
Умали
|
Потъмни
|
Стандартни
КАМЪК
web
Остаряват хора и дървета;
падат дни, нощи, листа и дъжд;
неизменен в есента и летото,
камък, ти стоиш все същ!
Нямаш нито жили, нито нерви,
нямаш нашата злочеста плът.
Съвестта и хилядите червеи
никога не те гризат.
Ти не си изпитвал още жаждата
от която почват вси беди:
не грешиш ти никога: не раждаш,
пък и сам си нероден.
Ти си свят. Не затова ли некога
в огнените стари векове
от гранит и мрамор е човекът
ваял свойте богове?
Алена искра, от теб изтръгната,
камък, истината в теб прозрях:
вечно и светò е само мъртвото,
живото живее в грях.
1927 г.
© Атанас Далчев
© Издателство LiterNet,
02. 07. 2003
=============================
Публикация в: Атанас Далчев. Съчинения в два тома. Т.
1. Поезия. С., 1984.
|