БОРИСОВАТА ГРАДИНА

web

В остарелия парк с безработни дървета
преминава и диша безработно поетът.

Хвърля няколко семки в шадравана на рибите
и в окото му водно си удавя моливите.

Вижда паметник бронзов, слага книга със стихчета,
та семкарят да не търси за семките листчета.

После ляга на пейката, гледа горе в листата
безработните птици спят с глава под крилата.

Сваля своята дреха, през ръкава наднича
и усеща ръката си безработна и птича.

Съчинява наум нещо много последно,
нещо много единствено, беззащитно и бедно.

И потъва, потъва като бебе във раница
по средата на парка, по средата на страница.

Само гарванът вечен от небето предчувства,
че ще пее след време на поета до бюста.