РОДНИНИ

web

Козичката със лунните петна
не си дойде. И мама спи в Балкана...
във издоена снощи тишина
се мъчи сянката на млякото да хване.

Как е могъл пияният козар
да се зарови в сънища по пладне?
Скалата се люлее като зар
и в пазвите на майка ми ще падне.

Мама в скалите... Сякаш е гоблен,
пошиван със конци смирени.
Прескочен от копита, този ден
на дъното на пропастта ще стене.

Ще се катери с пръсти на дете,
за да целуне мама по косите.
От вимето на бялото небе
ухание на мляко ще се стича.

След три Луни със светещо лице
козичката на двора ще запее,
ще плесне мама с двете си криле,
ще се затича и ще оживее.

Ще са щастливи - майка с дъщеря -
козичката за нещо ще говори.
Додето най-накрая разбера,
че се завръщат само лунни хора.