ПЕСЕН ЗА ДОБРОТО КУЧЕ

web

(по Огдън Неш)

Преди десет години подскачаше в кръг
моето куче след скитане.
Гръбнакът му беше опънат лък
за стрелите в очите му.
С горда стъпка и гърлест лай
виреше нос всеки час.
С десет години по-млад беше песът.
С толкова също - и аз.

Подплашени птици покрай брега
крещяха и с крачки ситни
в небето се стрелваха. Ей сега -
си мислех - и то ще литне!
Природно безкрило, но явен противник
дори на природната власт.
Беше куча особа. На всичко способно.
Както понякога - аз.

Преди десет години цепеше с вой
въздуха, виждайки плячка.
А тази вечер се блъсна във стол
още след първата крачка.
Тутто финито - чета му в очите.
Умира ми песът без глас.
Утре до куче митично ще легне.
Малко след него - и аз.