Милена Митева

web

Викаха му Салама. Около трийсетгодишен. Често се намъкваше в нашето общежитие, защото спеше с някаква от горния етаж. Винаги смърдеше на смесица от тежък парфюм, цигари и твърд алкохол, може би и на малко мента от орбита, който преживяше. Миришеше на мъж. С вулгарно-нагла физиономия, дребен на ръст и мускулест. Черен, жилав и стегнат, с антрацитни очички - влажни и шаващи, с тъпоумен поглед и набола брада - много напомняше на италиански мафиот от екшън филм.

Веднъж ме заговори в асансьора. Заразглежда ме с мазните си очички, сякаш ще ме разсъблича. Ухили се до уши, като показа два реда лъскави равни зъби. Попита дрезгаво: "Ти к'во бачкаш?". Смотолевих, че не работя в момента, защото ми предстоят изпити. Той пак се ухили и промърмори: "Не се хаби! Яденето и сексът са му майката." Опитах и аз да се ухиля емпатично, но ми дойде етажът, а той продължи за горния. Отиваше при оная - перхидролена блондинка, с кротко кравешко изражение, много дащна. Стаята й беше точно над моята. Клатеше я дълго и безпощадно, а тя викаше много - като порно актрисите, които симулират, все едно че някой бог ги обладава. Това ужасно ми пречеше на ученето. Представях си ги как го правят и това ме влудяваше. Когато тя пискаше, се чувствах, сякаш че съм калугерица в метох. Някаква жлъчна завист прокарваше жилките си в мен. Исках да им отмъстя и всичко това да приключи.

И то приключи. Сесията ми свърши успешно и в общежитието се разнесе слух, че Салама оставил блондинката. Вече не го виждаха и това провокира множество клюки: че бил заминал да върти бизнес в Щатите; че бил в затвора заради контрабанда на наркотици; че зарязал блондинката, защото била бременна от него... Всъщност нищо вярно нямаше в това - почти всяка нощ бях със Салама у тях. Правехме го дълго и безпощадно, но аз почти не виках.

© Милена Митева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2010, № 9 (130)

Текстът е отличен с Трета награда от Осмия конкурс за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2010).