КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ
=============================

Константин Константинов е роден на 20.08.1890 г. в гр. Сливен. Завършва право в Софийския университет (1911), посещава Париж с намерение да специализира, но се завръща поради липса на средства. Работи като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат. Председател на секция "Литература" в Камарата за наука и изкуство (1945-1947). Председател на Съюза на българските писатели (1945-1946) и на Института за преводна литература при Министерството на информацията. Започва да публикува през 1907 г. в сп. "Българан", а по-късно и в "Българска сбирка", "Наблюдател", "Наш живот", "Съвременна мисъл", "Златорог", "Изкуство и критика", "Изкуство" и др. Заедно с Дебелянов и Подвързачов издава сп. "Звено" (1914). К. Константинов пише разкази, очерци, литературни есета, спомени, пътеписи, романи. Сред най-известните му книги са сборниците с разкази "Към близкия" (1920), "Любов" (1925), "По земята" (1930), "Трета класа" (1936), "Ден по ден" (1938), "Седем часът заранта" (1940), "Птица над пожарищата" (1946), романът "Кръв" (1933), "Сърцето в картонена кутия" (1933; в съавт. със Св. Минков), пътеписите "Нашата земя хубава" (1940), спомените "Път през годините. Т. 1-3" (1959-1966), есетата "Върхове" (1967) и др. Автор е на книги за деца. Известен е като един от големите български преводачи от руски и френски език. Умира на 03.01.1970 г. в София.

ПРОЗА