ПЧЕЛАТА

web

Толкова е просто. Чакаш думите
и после изговаряш върховете,
чертаеш кръгове, събираш музика,
като пчела летиш над цветовете...
Сънуваш, че си само на дванайсет,
или че имаш пръсти по крилата си,
загубиш ли - наистина се радваш,
спечеленото сееш по земята...
Тъчеш килим от страхове и спомени,
душата си разстилаш вместо есен.
Заглъхва като сетно изречение
живота ти, започнал като песен.
Децата ти са следващите кръстници
на върховете - нови и невидими...
Захвърляш свободата като пръстен,
защото всеки може да я има.
И после се отпускаш на тревата,
смален от думи, лек като въздишка -
и чудиш се какво ли ще остане
след всичкото събиране на нищо.

© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.03.2009, № 3 (112)